Heart Of The West

Like many of you, I suspect, I read <a href="https://goodreads.com/book/show/143534.The_Gift_of_the_Magi" title="The Gift of the Magi by O. Henry" rel="noopener">The Gift of the Magi</a> and <a href="https://goodreads.com/book/show/963839.The_Ransom_of_Red_Chief" title="The Ransom of Red Chief by O. Henry" rel="noopener">The Ransom of Red Chief</a> in school, enjoyed them both, and then never gave <a href="https://goodreads.com/author/show/8993.O__Henry" title="O. Henry" rel="noopener">O. Henry</a> another thought. <br /><br />Man, was I an idiot...<br /><br />This is a fantastic collection of western-themed stories, many feature the man's signature surprise endings. There are tales of cowpunchers, desperados and ranchers in love. Most explore happy times, though death and sorrow do pay an infrequent visit. More than once the folly of male/female relationships is explored with predictably humorous results. <br /><br />My favorite story, <i>The Ransom of Mack</i>, involves an old miner who attempts to dissuade a young lady from marrying his housemate.<br /><br /><i>"Now, Rebosa, I'm old enough to have owed money to your father. And that old, specious, dressed-up, garbled, sea-sick, ptomaine prancing around avidiously like an irremediable turkey gobbler with patent leather shoes on is my best friend. Why did you go and get him invested in this marriage business?"</i> <br /><br />Need more evidence of O. Henry's greatness? Try this lengthy but lovely passage from <i>The Missing Chord</i>:<br /><br /><i>The ranch rested upon the summit of a lenient slope. The ambient prairie, diversified by arroyos and murky patches of brush and pear, lay around us like a darkened bowl at the bottom of which we reposed as dregs. Like a turquoise cover the sky pinned us there. The miraculous air, heady with ozone and made memorably sweet by leagues of wild flowerets gave tang and savour to the breath. In the sky was a great, round, mellow searchlight which we knew to be no moon, but the dark lantern of summer, who came to hunt northward the cowering spring. In the nearest corral a flock of sheep lay silent until a groundless panic would send a squad of them huddling together with a drumming rush. For other sounds a shrill family of coyotes yapped beyond the shearing-pen, and whippoorwills twittered in the long grass. But even these dissonances hardly rippled the clear torrent of the mockingbirds' notes that fell from a dozen neighboring shrubs and trees. It would not have been preposterous for one to tiptoe and essay to touch the stars, they hung so bright and imminent. </i><br /><br />Lovely, huh? Read and <i>savour</i> this man's writing.

Заглавието „Сърцето на Запада“ чудесно обобщава тематичния сборник с разкази на О. Хенри. Тези деветнадесет истории надзъртат в емоциите, които оцветяват живота на пионерите от американския Запад – а понякога изтъкават и самия вътък, който сплита в едно деянията им, и героичните, и раждащите смеха ни.<br /><br />Кралица на тези емоции без съмнение е любовта. В американския Див запад тя, както всичко останало, често трябва да се извоюва. Със състезание по галантност, в което доскоро неразделни приятели сега седят от двете страни на една жена и се съревновават за чувствата ѝ, всеки по начина, който смята за по-удачен, но без да се възползва нечестно от отсъствието на другия (честта е важна съставка от тогавашния живот – дори неминуемите измами, които изобилстват във всяка територия, граничеща със закона, се подчиняват на неписани правила). Или като подложим любимата на изпитание, което ще ѝ разкрие истинските измерения на глада, за да я направи по-съпричастна към проблемите на мъжкия апетит, да я накара да спре да възприема мъжете като двуноги преживни и да отвори сърцето си към тях. Понякога любовта дори убива, водена от ревнивата ръка на предадения мексикански кабалеро, който подмамва съперника си да погуби общата им любима... достатъчно голямо е сърцето на Запада, има място и за жестокост в него. А понякога тя просто присъства като символ: женската красота и нежност, въплътени в единствената пътничка в скован от снеговете дилижанс, разпалват петимата мъже около нея да разказват истории, с които да налучкат пътя си към женското сърце.<br /><br />Разбира се, в собственото си сърце О. Хенри си остава шегобиец. Той не пропуска шанса да ни изненада и да изтръгне смеха ни. В историята с петимата сладкодумци, девойката, която трябва да определи най-изкусния разказвач, така и не дочаква свършека на съревнованието. Ухажорите ѝ, веднъж изтръгнали се от омаята на историите, откриват, че журито им междувременно е заспало... след като е изяло приза за победителя. Навярно Западът не би могъл да се справи без хумор. При толкова опасности и с такива разстояния, при които вестите са рядкост, всяка разсмиващата история е толкова нужна благодат, колкото питиетата и храната. О. Хенри е сред истинските майстори на смеха. Неочаквани обрати, изненадващи, но правдиви наблюдения за хората и делата им, изказвания в най-висок регистър, изникващи на места, където надали бихме ги търсили (само си представете двама каубои, говорещи като възпитаници на университети от Бръшляновата лига), игри на думи и препратки към античността и класиката... няма оръжие, което да засече в ръцете на опитния стрелец. (Удивих се да науча, че във върховите си години авторът е писал по един разказ на седмица – и се натъжих, като разбрах какво е коствало това на здравето и психиката му.)<br /><br />Не по-малко всепроникващи и всенапояващи от смеха са ерудицията на писателя и наситеността на стила. Имах късмета да попадна на издание с анотации и навярно само по тази причина не се залутах безвъзвратно сред разните видове кактуси, коне и кулинарни шедьоври, които шестват из разказите. О. Хенри пише в епохата на американския реализъм (макар и да е от подкачащия тип реалисти) и от пейзажите на големите западни прерии и порядките в малките западни градчета, които ни поднася, лъха достоверност и лично познанство – иначе казано, ерудиция в резултат на житейски опит. (Разбрах, че авторът си е позволявал своеволия само с географията, премествайки някой брод или река с петдесетина километра.) Когато разглеждам шарената му биография, мога да си представя как е натрупал впечатленията, за да обрисува фино и убедително толкова много места и типажи. Трудно ми е обаче да си представя как е натрупал речниковия си запас. На всяка страница ме причакваше поне по една дума, от която да се почесваме и аз, и речниците ми – всичките хартиени и електронни версии, които ми се намираха под ръка. Вижте само този пасаж и се опитайте да си го представите на български:<br /><br /><blockquote>And the days, with Sundays at their head, formed into hebdomadal squads; and the weeks, captained by the full moon, closed ranks into menstrual companies crying "Tempus fugit" on their banners...</blockquote><br /><br />Същият този образен, свръхсбит стил ме прехласна и замая неведнъж. На някои места щрихите му са толкова ярки, неочаквани и гъсто сложени, че световъртежът става почти физически, усилието да сместиш във въображението си всеки детайл – почти неистово. (Започвам да разбирам на чии рамене са стъпвали моите любими Бийгъл и Стърджън...)<br /><br />Характеризацията на героите чрез речта им е другата смайваща способност на О. Хенри. Обикновено едно изречение ми бе достатъчно да разбера кой точно герой говори. Заемки от испанския и мексиканския, учена, псевдоучена и простонародна лексика, фонетичните чудатости на акцента... палитрата за речево охарактеризиране изглежда неизчерпаема.<br /><br />Това ми беше втората среща с О. Хенри и първата с блясъка му в оригинал. Благодарен съм ѝ. Тя ми напомни къде мога да намеря още извори на смеха, ако мракът стане непоносим.

All these stories happen in the West, among gold diggers, cattle barons, Mexican bandits and settlers. They are as good as O. Henry’s New York stories.

Really love his ending twists.

Clever, often touching, tales of the Old West.

Who knew O. Henry wrote cowboy stories? Well, to be honest most of them were romances (hence, the"heart" of the west). Received for free from Amazon ages ago. <br><br>Most of the stories take place in San Antonio where he mentions the Menger Hotel often. It's still open! 163 years old now, was around for almost 50 years when this was written in 1904. <br><br><img src="https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/hostedimages/1646767016i/32663025._SX540_.jpg" width="400" height="300" alt="Mengerhotel" class="gr-hostedUserImg" loading="lazy"><br><br>I just assumed when cowboys went to the big city they just wanted to drink and play cards. I never thought about them having a sweet tooth and what they would eat for that--canned fruit! They loved them some cling peaches and greengages! <br><br>For those (like me) who have no idea what a greengage is--<br><br><img src="https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/hostedimages/1646767016i/32663026._SX540_.jpg" width="300" height="300" alt="greengages" class="gr-hostedUserImg" loading="lazy"><br><br>They referred to cigarettes as coffin nails way back then. <br><br>What does a sharp-shooter study in school? Triggernometry! <br><br><br>

I realized once I started <i>Heart of the West</i> that I had not read anything by O. Henry since September of 2011; that is, not since I began seriously reviewing books. It had been far too long.<br /><br />I fell in love with O. Henry’s short stories back in 2010. I enjoyed his story <i>The Gift of the Magi</i>, but it was <i>The Ransom of Red Chief</i> that clinched me. <i>While the Auto Waited</i>, <i>A Retrieved Reformation</i>, and <i>The Tainted Tenner</i> were just icing on the cake.<br /><br />O. Henry crafted stories like no other writer I have ever read. He is humorous – he gets the biggest kicks out of his characters and the circumstances in which they find themselves. He has an extensive vocabulary – the story is that as a young man he read the dictionary like some people read novels – and he writes twists like nobody’s business. O. Henry’s endings are on a level with Agatha Christie’s for ingenuity, elan, and all around devilishness, only they are usually of an outrageously humorous nature, whereas Christie contents herself with being merely shockingly clever.<br /><br />All of the stories in <i>Heart of the West</i> are set in the west – mostly Texas. The stories concern half-built settlements, cattle ranchers, outlaws, and all things western. However, although the stories were set in the west, populated by the west, and concern nothing but the west, these stories have nothing to do with the western genre. They pointedly ignore the guns-aflarin’ style and instead fall under the probing-of-human-nature category. They are humorous, but masterful; light-hearted yet deeply sincere.<br /><br /><b>Conclusion.</b> I would definitely recommend O. Henry’s short stories to anyone interested in the early development of the short story. <br />

I have always heard about O. Henry, but had never read any of his works. This was an enjoyable romp through the Old West, with typical O. Henry type endings. Most of the books involve romance in some form or other, often with unexpected conclusions.<br /><br />The narrator was perfect for these stories. Just enough good ole boy accent, but not so much as to be distracting. The only bad thing I can say about this audiobook is that O. Henry loved to use unusual words in his stories &amp; it is hard to stop &amp; look them when listening to a book.<br /><br />I received the audiobook version of this book from the narrator or publisher &amp; chose to review it.

**3.5** Thes stories were nothing like my boy hood days of reading 'Larry &amp; Stretch'. <br /><br />O. Henry is a complete logophile. He absolutely kept me at the dictionary (not that i retained any of these sesquipedalian words. Regardless, all of these short stories had some really nice elements of humour examining the diverse relationships between men and women.<br /><br />Partilarly liked 'The Pimienta Pancakes' - Alls fair in love and war. Trickery at its best.

This is the first full collection of O. Henry's short stories that I have read, after which I can amply understand just why he is considered an American master - so much so that his name is still attached to an annual prize dedicated to the form.<br /><br />The opening 'Hearts and Crosses', to do with a lover's secret sign and the ownership of a cattle ranch, is a perfect story of its type, with an arresting first line, wonderful set-up and a pleasing, serendipitous ending. <br /><br />'The Handbook of Hymen' tells you why a copy of Herkimer's Handbook of Indispensable Information' is more use than a copy of "Homer K. M.'s Ruby Ott" to a pair of competing suitors.<br /><br />A couple of the funniest stories were about food. <br />'The Pimienta Pancake' features a nifty swizz courtesy of the titular item, "honey-browned by the ambrosial fires of Epicurus." Then in 'Cupid a la Carte', a woman resistant to her wooer finally has her defenses breached after a period of enforced starvation. <br /><br />Henry's writing is full of that grandly genteel dialogue, laced with outrageous slang such as 'cognocious', 'gaboozlum', 'masquerootin' and 'zizzaparoola', which s richly, uniquely American and a wonderful idiom for - as one of his characters puts it - "an amiable sort of hostility".<br /><br />I could have highlighted a few more stories too as all nineteen are very good. Only a few times are themes or events repeated, but I think the better stories were top-loaded within the first half a dozen or so.